Алтер Его стартира през (не)далечната 2012-та в Берлин. Мотивира го приятелството между две българки-колежки, които имаха общи интереси и възгледи много преди да осъзнаят факта.

Ние правим своеобразна анатомия на ежедневието през личния ни мироскоп – този на две българки в Берлин, които са наясно с целите, но и с корените си. На страниците на Алтер Его могат да бъдат прочетени есета, коментари, кратки истории, понякога разкази, резюмета на книги и филми… Жанровете растат, защото същото се случва и с нас.

Немската столица е декорът на Алтер Его, докато България е неговата люлка. Той се роди също както звездите възникват от космическия хаос, без конкретна мисия на съществуването, търсещ живот, който да му даде усещане за смисъл.

В началото блогът беше самоцел, отдушник на емоции, дигитално въ-плъщение на размисли за непосредствената реалност и, не на последно място, един (въображаем) слушател на онова, което му разказвахме. С времето той се превърна в наш говорител и посредник между нас и (не)познати читатели, с които вече трета година общуваме.

Алтер Его не е точно човек. Алтер Его е по-скоро цяла тълпа от хора, опитващи се да мислят и да действат като един човек. За сметка на това обаче авторките на този блог са хора. Дори двете не винаги успяват да действат в синхрон, но пък не спират да работят по въпроса.

Пораснали през последното десетилетие на двадесети и първото деситилетие на двадесет и първи век и завършили образованието си в областта на социалните, филологическите и хуманитарните науки, те работят „нещо с медии“, а през останалото време търсят. Какво ли? Ами, търсят правилните очила, с които най-точно да видят света; търсят правилните думи, за да го изразят; търсят най-подходящите инструменти, с които да уловят времето, да го задържат и да го изживеят. Търсят Алтер-нативното, но не онова, натикано в кьошето, цинично-отричащо всичко, ами онова, утвърждаващо живота и щастливото съществуване тук и сега.



В какво вярваш?

А.: Вярвам в кратките, но наситени моменти на вдъхновение, които за секунди подреждат малкия ти свят, за да повярваш и в наличието на съвършенство.

З.: Вярвам във вярата. Не в религиозната вяра, не в съзнателно насочената към нещо вяра, а във вярата като основа на всяка човешка мисъл и всяко човешко действие. Съществува само една истина и това е тази, в която отделният човек вярва. Точно тази мощ на вярата да определя всеки аспект от живота ни много ме занимава.

На какво се надяваш?

А.: Да разбера себе си, да се науча да бъда добър човек и да успея да допринеса дори минимално за позитивна промяна на объркания ни свят.

З.: Надявам се да оставям всеки човек, когото срещна, ако не по-добър, то поне по-щастлив и хармоничен със себе си.

Какво обичаш?

А.: Танци, литература, битова философия и дълги разходки без дестинация.

З.: Четене до покачване на диоптера, ежедневно анализиране на туземния живот в берлинската джунгла и изследване на академичната култура на пасторалните номади. Хербаризиране на спомени под формата на словесни излияния. Обичам хората, с които мога да ги споделя без цензура.

Други забележки?

А.: Споменах ли, че обичам приятелите си? Затова и вярвам, че: "Some people go the priests, other to poetry; I to my friends." Virginia Woolf

З.:"Le vrai miracle n'est pas de marcher sur les eaux ni de voler dans les airs, il est de marcher sur la terre." (мой превод: „Истинското чудо не е да ходиш по вода нито пък да летиш във въздуха. Истинското чудо е да стъпваш по земята.“)